Атанасов: Имаме готов закон за единна разузнавателна служба като в Германия
Малка България има две служби, които често са в нездрава конкуренция и се занимават с това да се разузнават взаимно, казва съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ и ръководител на парламентарната комисия за спецслужбите Преди да падне правителството на Кирил Петков, се видяха признаци на присъединяване на службите в дискредитирането на държавното управление и дестабилизирането на политическата конюнктура Има консолидирана политическа воля на мнозинството, което избра държавното управление, за измененията в сектор “Сигурност ”
- Г-н Атанасов, в петък Народното събрание гласоподава самобитен избор на съмнение към шефовете на ДАНС и ДАР, като не одобри отчетите им. Кога да чакаме промяната им?
- След като болшинството, което е избрало държавното управление, ти гласоподава характерен избор на съмнение, не приемайки отчетите ти, рационалният вид е оставки. Те може да бъдат признати, може и да не бъдат, само че това е рационалният ход.
- Ясно е, че президентът няма да одобри да ги смени, защото той ги назначи по предложение на неговото служебно държавно управление с министър председател Стефан Янев, и двамата са в действителност военни. Значи би трябвало да се трансформират законите и да му се отнеме пълномощието да ги назначава. Така няма ли да се загуби салдото сред управляващите?
- Според член 105, алинея 2 на конституцията Министерският съвет обезпечава публичния ред и сигурността в страната. Това значи, че Министерският съвет би трябвало да разполага с надеждни принадлежности, с цел да обезпечава тази извънредно значима функционалност на страната. Наблягам на “надеждни ”. Особено в този момент, при толкоз усложнена интернационална конюнктура и война на 300 км от нашите граници. Тези принадлежности са органите на страната, които имат законови задания в областта на сигурността. Президентът няма обвързване за обезпечаване на публичния ред и сигурността. Той е възприеман като балансиращ орган на изпълнителната власт. Но това пълномощие е някакъв характерен ексцес – твоето държавно управление ти предлага и ти назначаваш някакви хора – тук го няма салдото. Тук идва най-важният въпрос за работата в тази сфера – доверието сред премиера, държавното управление и ръководителите на тези служби би трябвало да е на доста високо равнище, тъй като става въпрос за извънредно сензитивна информация, и когато това доверие го няма, са наложителни промени.
Как ще се случат тези промени, е въпрос на технология.
- Без да издаваме държавни секрети, можете ли да посочите слабостите в работата на ДАНС и ДАР в този момент?
- Когато приказваме за доверието сред премиера, държавното управление и шефовете на служби, би трябвало да се вземат поради избрани обстановки, които към този момент са се случвали. Имаше едно чуване, мисля, че беше през май, на шефовете на служби в Народното събрание и председателят на ДАНС тогава зае атакуваща политическа позиция по отношение на избрани политици. Което е неприемливо, тъй като службите са деполитизирани и би трябвало да бъдат безпристрастни. Тяхната работа е да събират информация и да оповестяват обстоятелства, а не да заемат страна в политическите битки. Службите за сигурност би трябвало да са политически безпристрастни и не би трябвало да се позволява да бъдат употребявани като инструмент за политическа дестабилизация. Например по този начин беше свалено държавното управление на Филип Димитров. И в този момент, преди да падне държавното управление на Кирил Петков, също се видяха признаци на присъединяване на службите в дискредитирането на държавното управление и дестабилизирането на политическата конюнктура. Например в отчет на ДАНС до тримата огромни е написано, че приемането от държавното управление на френското предложение за Македония е опасност за българската национална сигурност. Това е политическа декларация, която не е основана на никакви обстоятелства и информация. Просто едно изказване или просто политическо мнение на създателя. Това към този момент е директна интервенция в политическия живот.
Отделно от това годишният отчет особено на ДАНС, който отхвърлихме в петък в Народното събрание, демонстрира доста съществени дефицити в чисто оперативната активност на тази работа. Професионалното око доста отчетливо вижда, че тази работа не разполага с надеждни източници на информация, а главната задача на тази работа е да събира информация за рисковете и заканите за националната сигурност.
- Пишете ли към този момент законите за промени на законите за ДАНС, ДАР и военното разузнаване?
- Имаме подготвен Закон за основаване на единна разследваща работа, която ще сплоти ДАР и военното разузнаване. Тъй като тази извънредно значима функционалност на страната е добре да се реализира от един орган. Малка България има две разследващи служби, които постоянно са в нездрава конкуренция и се занимават с това да се разузнават взаимно.
- Как обаче тук ще бъде заобиколен президентът – Военното разузнаване е към Въоръжените сили, а той е главнокомандващ?
- Трябва да използваме за пример Германия. Тяхната разследваща работа Разузнавателна служба на ФРГ (Bundesnachrichtendienst) е обединен разследващ орган, вътре са и цивилното, и военното разузнаване, подчинена е на канцлера и извършва задания, дефинирани от канцлерството.
Както преди време беше основан обединен контраразузнавателен орган ДАНС и бяха обединени цивилното и военното контраразузнаване – НСС и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС), по огледален метод в този момент би трябвало да бъде основана и единна разследваща работа.
- Ако не е президентът, кой ще назначава шефовете на службите – държавното управление или Народното събрание по предложение на държавното управление?
- И в този момент държавното управление има инициираща роля при предложенията за назначение на шефовете. Процесът приключва с декрет на президента. Резонно е
да се промени механизмът, като държавното управление предлага на Народното събрание, вършат се обществени чувания
в парламентарните комисии на претендентите, каквато е традицията при нашите натовски сътрудници, и се гласоподава тяхното назначение. Това е механизмът, който предлагаме.
- Те ще имат ли мандати?
- Резонно е да се планува мандат, с цел да има резистентност в работата на службите.
- Ще се разминават ли тези мандати с мандатите на депутатите, с цел да се избегне политическото въздействие?
- Още не сме обсъждали в елементи този въпрос.
- Отхвърлянето на отчетите в Народното събрание мина с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Значи ли това, че към този момент имате гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи за промени в службите? Разбрахте ли се по главните параметри?
- Има консолидирана политическа воля на болшинството, което избра държавното управление, за измененията в бранш “Сигурност ”.
- Каква промяна ще направи тези служби ефикасни?
- Наложително е съществено да бъдат увеличени финансовите средства за чисто оперативната активност на службите за сигурност, а също по този начин да има доста по-детайлен парламентарен надзор посредством профилираната комисия на Народното събрание.
- Какви ще са измененията в ДАНС? Ще й върнете ли полицейските функционалности – правото да арестува да вземем за пример?
- Не, няма потребност да сътворяваме нова конкуренция – сред Министерство на вътрешните работи и ДАНС. ДАНС е осведомителна работа, в случай че има данни за закононарушение, те се изпращат на прокуратурата и тя преценя дали някой би трябвало да бъде задържан, или не.
У нас арестуват прокуратурата и съдът. Полицията има право на 24-часово задържане, едвам обезпечи работата на прокуратурата и съда. Недопустимо е контраразузнавателният орган да има репресивни функционалности. Нямаме право да се връщаме към времената на политическата полиция.
- Кога новите законопроекти ще могат да влязат в пленарната зала? Ще съумеете ли преди локалните избори?
- Тези промени не би трябвало да се свързват с локалните избори. Законодателната стратегия на Народното събрание е много напрегната. Аз считам, че би трябвало да се направи изпитание законопроектите да бъдат импортирани в Народното събрание през тази сесия. А по кое време ще бъдат признати, зависи от натоварения график на Народното събрание.
- Имате ли в ръководещото болшинство към този момент претенденти за шефове на службите?
- Това си е работа на държавното управление. Ако изискат подпомагане от мен, бих дал мнение.
- Г-н Атанасов, в петък Народното събрание гласоподава самобитен избор на съмнение към шефовете на ДАНС и ДАР, като не одобри отчетите им. Кога да чакаме промяната им?
- След като болшинството, което е избрало държавното управление, ти гласоподава характерен избор на съмнение, не приемайки отчетите ти, рационалният вид е оставки. Те може да бъдат признати, може и да не бъдат, само че това е рационалният ход.
- Ясно е, че президентът няма да одобри да ги смени, защото той ги назначи по предложение на неговото служебно държавно управление с министър председател Стефан Янев, и двамата са в действителност военни. Значи би трябвало да се трансформират законите и да му се отнеме пълномощието да ги назначава. Така няма ли да се загуби салдото сред управляващите?
- Според член 105, алинея 2 на конституцията Министерският съвет обезпечава публичния ред и сигурността в страната. Това значи, че Министерският съвет би трябвало да разполага с надеждни принадлежности, с цел да обезпечава тази извънредно значима функционалност на страната. Наблягам на “надеждни ”. Особено в този момент, при толкоз усложнена интернационална конюнктура и война на 300 км от нашите граници. Тези принадлежности са органите на страната, които имат законови задания в областта на сигурността. Президентът няма обвързване за обезпечаване на публичния ред и сигурността. Той е възприеман като балансиращ орган на изпълнителната власт. Но това пълномощие е някакъв характерен ексцес – твоето държавно управление ти предлага и ти назначаваш някакви хора – тук го няма салдото. Тук идва най-важният въпрос за работата в тази сфера – доверието сред премиера, държавното управление и ръководителите на тези служби би трябвало да е на доста високо равнище, тъй като става въпрос за извънредно сензитивна информация, и когато това доверие го няма, са наложителни промени.
Как ще се случат тези промени, е въпрос на технология.
- Без да издаваме държавни секрети, можете ли да посочите слабостите в работата на ДАНС и ДАР в този момент?
- Когато приказваме за доверието сред премиера, държавното управление и шефовете на служби, би трябвало да се вземат поради избрани обстановки, които към този момент са се случвали. Имаше едно чуване, мисля, че беше през май, на шефовете на служби в Народното събрание и председателят на ДАНС тогава зае атакуваща политическа позиция по отношение на избрани политици. Което е неприемливо, тъй като службите са деполитизирани и би трябвало да бъдат безпристрастни. Тяхната работа е да събират информация и да оповестяват обстоятелства, а не да заемат страна в политическите битки. Службите за сигурност би трябвало да са политически безпристрастни и не би трябвало да се позволява да бъдат употребявани като инструмент за политическа дестабилизация. Например по този начин беше свалено държавното управление на Филип Димитров. И в този момент, преди да падне държавното управление на Кирил Петков, също се видяха признаци на присъединяване на службите в дискредитирането на държавното управление и дестабилизирането на политическата конюнктура. Например в отчет на ДАНС до тримата огромни е написано, че приемането от държавното управление на френското предложение за Македония е опасност за българската национална сигурност. Това е политическа декларация, която не е основана на никакви обстоятелства и информация. Просто едно изказване или просто политическо мнение на създателя. Това към този момент е директна интервенция в политическия живот.
Отделно от това годишният отчет особено на ДАНС, който отхвърлихме в петък в Народното събрание, демонстрира доста съществени дефицити в чисто оперативната активност на тази работа. Професионалното око доста отчетливо вижда, че тази работа не разполага с надеждни източници на информация, а главната задача на тази работа е да събира информация за рисковете и заканите за националната сигурност.
- Пишете ли към този момент законите за промени на законите за ДАНС, ДАР и военното разузнаване?
- Имаме подготвен Закон за основаване на единна разследваща работа, която ще сплоти ДАР и военното разузнаване. Тъй като тази извънредно значима функционалност на страната е добре да се реализира от един орган. Малка България има две разследващи служби, които постоянно са в нездрава конкуренция и се занимават с това да се разузнават взаимно.
- Как обаче тук ще бъде заобиколен президентът – Военното разузнаване е към Въоръжените сили, а той е главнокомандващ?
- Трябва да използваме за пример Германия. Тяхната разследваща работа Разузнавателна служба на ФРГ (Bundesnachrichtendienst) е обединен разследващ орган, вътре са и цивилното, и военното разузнаване, подчинена е на канцлера и извършва задания, дефинирани от канцлерството.
Както преди време беше основан обединен контраразузнавателен орган ДАНС и бяха обединени цивилното и военното контраразузнаване – НСС и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС), по огледален метод в този момент би трябвало да бъде основана и единна разследваща работа.
- Ако не е президентът, кой ще назначава шефовете на службите – държавното управление или Народното събрание по предложение на държавното управление?
- И в този момент държавното управление има инициираща роля при предложенията за назначение на шефовете. Процесът приключва с декрет на президента. Резонно е
да се промени механизмът, като държавното управление предлага на Народното събрание, вършат се обществени чувания
в парламентарните комисии на претендентите, каквато е традицията при нашите натовски сътрудници, и се гласоподава тяхното назначение. Това е механизмът, който предлагаме.
- Те ще имат ли мандати?
- Резонно е да се планува мандат, с цел да има резистентност в работата на службите.
- Ще се разминават ли тези мандати с мандатите на депутатите, с цел да се избегне политическото въздействие?
- Още не сме обсъждали в елементи този въпрос.
- Отхвърлянето на отчетите в Народното събрание мина с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Значи ли това, че към този момент имате гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи за промени в службите? Разбрахте ли се по главните параметри?
- Има консолидирана политическа воля на болшинството, което избра държавното управление, за измененията в бранш “Сигурност ”.
- Каква промяна ще направи тези служби ефикасни?
- Наложително е съществено да бъдат увеличени финансовите средства за чисто оперативната активност на службите за сигурност, а също по този начин да има доста по-детайлен парламентарен надзор посредством профилираната комисия на Народното събрание.
- Какви ще са измененията в ДАНС? Ще й върнете ли полицейските функционалности – правото да арестува да вземем за пример?
- Не, няма потребност да сътворяваме нова конкуренция – сред Министерство на вътрешните работи и ДАНС. ДАНС е осведомителна работа, в случай че има данни за закононарушение, те се изпращат на прокуратурата и тя преценя дали някой би трябвало да бъде задържан, или не.
У нас арестуват прокуратурата и съдът. Полицията има право на 24-часово задържане, едвам обезпечи работата на прокуратурата и съда. Недопустимо е контраразузнавателният орган да има репресивни функционалности. Нямаме право да се връщаме към времената на политическата полиция.
- Кога новите законопроекти ще могат да влязат в пленарната зала? Ще съумеете ли преди локалните избори?
- Тези промени не би трябвало да се свързват с локалните избори. Законодателната стратегия на Народното събрание е много напрегната. Аз считам, че би трябвало да се направи изпитание законопроектите да бъдат импортирани в Народното събрание през тази сесия. А по кое време ще бъдат признати, зависи от натоварения график на Народното събрание.
- Имате ли в ръководещото болшинство към този момент претенденти за шефове на службите?
- Това си е работа на държавното управление. Ако изискат подпомагане от мен, бих дал мнение.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ